ТОТАЛНА ЩЕТА

Театърът на желанието е апокалиптичен театър. Но не театър на еднократнияАпокалипсис, а на перманентния апокалипсис. Апокалипсисът е крайното събитие, с коетоприключват времето и всички второстепенни събития, абсолютното еднократно, неповторимосъбитие. Нашият театрален апокалипсис е същото, но наопаки – не еднократен край наисторията, а разгръщането на времето в неговата апокалиптичност. Светът и времето са сеотърсили от мизерията си и плуват в абсолютното, неповторимото – и така до безкрай. Подобно на троцкистката перманентна революция, перманентният апокалипсис въвеждаизвънредното положение в режим на постоянство, без компромис. Не потокът на обичайното, прекъснат от разрива на необичайното, а необичайното, преобразувано в поток, без да себанализира. Постоянно състояние на разхищение на сили и време, постоянна, невъзможна интензивност, стигаща далеч отвъд прага на човешките възможности, постоянна тотална щета – онова, което уж е единично и с което се приключва с всичко, но което е продължено, закачено е към безкрая.