по „Престъпление и наказание“ от Ф.М. Достоевски
текст на основата на оригинала: Ани Васева, в сътрудничество с Боян Манчев
режисьор: Ани Васева
драматург: Боян Манчев
сценограф: Венелин Шурелов
костюмограф: Нели Митева
фотограф: Иван Дончев
с участието на: Христо Петков, Ива Свещарова, Елена Димитрова, Борче Гяковски, Петър Генков
Дипломен спектакъл на Ани Васева, премиера в ТР „Сфумато“, ноември 2008.
Трагедията е жанрът на неизбежното: на съдбата. „Свидригайлов” говори за неизбежното на образа: за насилието на присъствието му, от което не можем да избягаме.
Образът ни прегазва, приковава, убива. Той е единственият въздух, който дишаме, въздухът, който ни задушава.
Готическите привидения са soft за Достоевски; той е предвестник на hard corе-а на неорганичните фетиши, които ни ослепяват на края на света. В този апокалиптичен свят, свят на края на света, свят на мъчителна интензивност, свят на неограничена обратимост, тоест перверзия, обратът е невъзможен.
Без възможност за катарзис, без обещание за спасение, Свидригайлов, потеглил на пътешествие, от което няма завръщане, но спрял в своето подземие, стои лице в лице с образите, които го преследват, които го обсебват, които поглъщат плътта му, за да станат единствена негова плът: нервният тик на лицето на един революционер-убиец, непоносимо шумящата рокля, лицето на жена без лице.
„Свидригайлов” е и историята на един невъзможен любовен квартет. В неговия дискорд стават неразличими неудържимото влечение на тялото и невъзможността за допир, методичната обсесия на перверзника и опустошителното изригване на лудостта: без изход, очакващ на края.