режисьор: Ани Васева
драматург: Боян Манчев
критик: Моника Вакарелова
художник: Аглика Терзиева
автор на костюмите: Майтия Цибулка
графично оформление: Георги Шаров
фотография: Георги Димитров
Театрална оратория за желанието, леда и нечовешкото.
„Франкенщайн” е спектакъл замръзнал в пресечната точката на началото, когато още нищо не се е случило и края, когато всичко вече е било. Франкенщайн е поглед от високо, поглед назад. Франкенщайн е първото и последното ни голямо действие. Нашата техника за живот и за смърт, нашето изтриване на тлеенето помежду. Ние сме Франкенщайн и не отстъпваме нито крачка от думата и камъка си. Ние сме Франкенщайн.
…
Кое е първичното, основното – говорът, езикът или гласът? И трите, всички са кокошки ивсички са яйца. Говорът, който прави от думите–образи думи–тела. Гласът, вълшебният, демоничен инструмент, безтелесното тяло. Езикът, който е вербалният език, но който е ивсички други езици, езикът на ръцете, езикът на краката, езикът на ключицата, езикът нареброто, езикът на главата, езикът на устата, езикът на езика (language-tongue), езикът намисълта. На сцената на устите ни порастват криле и опашки, езикът става вълшебен, гласът –магически, говорът – чудодеен.
Говорът не е просто реч, която доставя смисъл, доставя намерение, желание, а магическареч, реч, която създава и руши, която гради физически, тактилни образи, движи ги, удря с тях, блъска ги, гали, извива се, докосва, плъзга се, пълзи, лети. Говорът трансформира езика отвербален преносител на смисъл във физически орган, във вибрация и избухване. Говорът можеда бъде език и глас, може да бъде само глас, преди и след езика, да бъде дори безгласен език, дахъхри, да копае през купища съгласни, да вибрира, да пропада, да заглъхва, да избухва. Говорътможе да извади от словото неща, които не сме и подозирали, че съдържа, да разкрие местата, вкоито звук и образ се припокриват и разминават, разривите и съвкупленията на кожите надумите, на жилите на сричките, на плътта на синтаксиса.
Къде свършва звуковият образ и къде започва визуалният, имат ли пунктирана линия, покоято единият да бъде откъснат от другия? И как се движи мисълта, как препуска с искрящитеси копита по зъбите и езика, как достига от уста до ухо, от мозък до мозък, яхнала глас, дума, вибрация, дъх, жила? Какъв е този нечовешки, вълшебен инструмент, съставен от тръби, бутала, мехове и струни, от свистящи струи и вибриращи тела, от кухини и мисъл, от образи имеждуобразия, от метаморфоза и пластика, от конструкция и бяс. Съставен от букви и звуци, отченгелчета и срички, от думи, думи–кости и думи–кожа. Думи–усти и думи–очи.
На сцената можем всичко, включително да преизобретим езика. Да го открием наново, даму открием нови функции, нови възможности, нови органи. Да измислим езика наново. Изкълчени думи, думи–чудовища, неочаквани попадения, думи, които ги няма, не са си на мястото, а са се появили чудодейно. Думи се гълтат, срички се плюят, фонетични картечни откоси, спънати думи, разлети, изсипани думи, клети думи, думи–тръби. Тропот на съгласни, сурващи се като каменопоток по сипея, разгърнати, разгънати, провлачени, виещи гласни,гърла-отверстия ехтят, думите се разпадат, за да си покажат рогата. Да преизобретим езика.
Театралният текст не е един, не е идентичен със себе си, защото говорът на актьорапроизвежда нов текст, текст–глас и текст–образ, текст–звук и текст–вибрация, думи–кости идуми-камъни. През чрез езика, говора и гласа текстът се трансформира в неукротима машина, ламтяща за нови светове, сляпа машина, получила зрение, безноса машина, душеща и ближеща, опитваща всичко, напипваща машина, която стига до теб, бърка в ухото и в мозъка ти, разтърсва торса и крайниците ти, оживелият текст блъска с опашка, гали с мустаци, отърква сео глезените ти, роши косата ти, дърпа те за носа, пъха се в ръкавите ти.
Гласът не е само проводник на текста. Не е само това, което е необходимо, за да чуезрителят текста на автора, не е инструмент на преноса – от едно сетиво към друго, от очите, които четат, към ушите, които слушат. Гласът прави много повече, може да прави многоповече от това просто да трансформира текста от четим в чуваем. Гласът е материален факторсъс същата сила и тежест като тялото, като декора. Гласът преди и след текста, преди и следсловото, преди и след думата, гласът заедно с текста, словото, думата. Гласът извира от своятапред–форма, от нечленоразделното, от воя, от ръмженето. И там желанието формира думи, думи–желания, думи–камъни.
Гласът може всичко. Гласът може да бъде всичко. С глас се произвеждат удари, тътнежи, произвежда се космическа пустота, но и звънтеж, вой на сирена, водопад, каменолом, прибойна ръба на вселената, един глас прави хор. Гласът може да е органичен, може да е на машина, на животно, на дявол, на фея, на скала, на вода, на вятър, на стебло, на бръшлян. Гласът можеда се разпадне в инфантилно буйство и за секунди да се втвърди до прецизен, изященинструмент. Гласът се увива, вее, лее, забива, удря, пляска, блъска, капе, звънти. Гласът твори, руши, бродира филигранни, ефирни мрежи, удря като с чук, блъска с лавини, пропада в бездни, лети сред облачни куполи. Гласът може да сгромолясва небеса, да се извисява, да пропада, даразтърсва, да лети, да трополи с копита, да накара простора да закипи. Гласът може да севпусне в мътни дълбини, да гъргори и тътне, да разтърсва, да удря с чук, да блъска, да сеизвива и извисява, да пори и рие, да гали и лети.
Гласът е ангел, гласът е вестител. Гласът прави от мъжа дете, от младежа старица, отжената мъж, от човека чудовище, от плътта камък. Гласът е пластичен. Гласът е протеичен. Гласът е инструмент на промяната. Гласът е чудовищен инструмент. Гласът е демоничен.
Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Министерство на културата, със съдействието на ТР „Сфумато“ и фондация „Етюд”.