консултант: Боян Манчев
звук: Любомир Брашненков
костюми: Нели Митева
фотография и графичен дизайн: Иван Дончев
с: Ива Свещарова, Елена Димитрова, Петър Генков, Любомир Брашненков, Георги Шаров и група „Котки под коли”.
Премиера в рамките на фестивала „Антистатик”, април 2010, „Червената къща”, София
Спектакъл за съпротивата, желанието и изразходването.
„Желанията са осъществени чудовища“ (Боян Манчев, „Фаетон: Изверги“)
Нечовешките тела се раждат на границата ни. Тела на ръба. Тела на ръба на човешкото –там, където разпознаваемата фигура на „човек“ едва се заражда от аморфните инстинкти, удоволствия, чувствителни повърхности, за да се разтвори отново в отделни желания, кожи, крайници, обеми, вдлъбнатини, издатини. Тела, водени и създадени от желанието. Тела, отърсили се от органите и ограниченията си.
Желанието е безкрайно. Потопено в него тялото губи краищата си.
Тялото на желанието е тяло без поглед, тяло, затворено в тактилността си, тяло, тласканоот допира и триенето. Тяло, което се движи сякаш без съзнателно намерение, дърпано отвегетативна, сляпа воля, влачено от случайни пориви и завихряния, докато не намери друготяло и не го увлече в ритъма на докосване, сгъване и разгъване, триене и разтваряне. Еротизъм, който е отвъдсексуален. Триене, натрупване и освобождаване на напрежение, на животински иинфантилни рефлекси, на безкрайни, вътрешни спирали на утоляване, което поражда новожелание, което поражда ново утоляване, което поражда ново желание…
Желанието не е (само) сексуално. Желанието е инфантилно. Желание да се протегнешповече от дължината си, желание да се свиеш по–плътно от обема си, желание да се разтворишвъв въздуха или да се изсипеш във вълната. Желание, приведено в действие. Желание, коетопроизвежда нови, нетелесни, отвъдтелесни и свръхтелесни тела. Тела, които са живи и мъртви, органични и неорганични, механични и биологични, небесни и земни, въздушни и огнени.
Тялото на желанието е обширно. То е само повърхност. Самостоятелна невронна мрежа, клетки, откъснали се от взаимната си зависимост. Разпръсва се, полазва други тела, покрива гис антиподите си, поглъща ги, свива се в тях. И пее. Това е песента на желанието, тялотоизопнато в струна я пее с цяло гърло, с цял крак, с цял торс.
Желанието е безкрайно.
Да се канализира и отпуши източникът на инфантилното удоволствие, който еедновременно източник и изразходване – онова, което ни кара да тичаме, скачаме и крещим, откоето оставаш без дъх, от което свят ти се завива, от което имаш чувството, че ще се пръснеш, но искаш още и още. Онова удоволствие, което няма повод и причина, което се крие в жилите икостите ти, което не знае умора. Изтощението е удоволствие и то е неизтощимо. Това еинфантилният импулс за поглъщане, за разпръсване, за разтваряне в повърхностнитеинстинкти.
* * *
Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Столичен общински съвет.