МАЛКИ МОМИЧЕНЦА ЧАСТ I – ЕДИН ЗИМЕН ДЕН

концепция: Ани Васева
фотография: Иван Дончев
теория: Боян Манчев
участват: Ани Васева и Ива Свещарова

май 2009, галерия „Васка Емануилова”, София

МАЛКИ МОМИЧЕНЦА е проект, включващ обхваща ЕДИН ЗИМЕН ДЕН и ВОЙНАТА НА МАЛКИТЕ МОМИЧЕНЦА.

“Един зимен ден” е инсталация, в която са включени два екрана. На единият тече поредица от фотографски изображения, а на другия – видео. Поредицата се състои от фотографии на две момичета, които се забавляват в зимната гора. Фотографските изображения са подредени в определен ритъм – изображенията от различните микро серии се експонират за различно време. Във видеото се показва задъхано тичане, смях и изтощение в зимен пейзаж, заснети от гледната точка на тичащото малко момиченце.

„Един зимен ден” е първа част от по-дългосрочния проект „Малки момиченца”. В него малките момиченца, изтощени от писане на проекти, от заливане с „креативна култура” и от „забавления”, от агресията на лица и не-лица с по-„силна” позиция в политическите и икономическите и други йерархии, решават да вземат нещата в свои ръце. “Един зимен ден” се противопоставя на митологията на труда като основна цел и средство за съществуване. Той взима удоволствието и свободното време, лишено от производителност, като свой основен обект. Но свободното време, извън диалектиката с времето на труда, която днес се свежда до вулгарната идея да работим като скотове, за да се „изцепим” в петък вечер и да похарчим всичко спечелено със затъпяващ труд през седмицата.

Като част от широката рамка на „Малките момиченца” „Един зимен ден” показва жизнената, хаотична сила на малките момиченца – на иманентната дезорганизация на живота, противопоставена на всякакви виталистки митове, чието ехо продължава да заглъхва в съвременните изкуства. „Радостта от живота” на малките момиченца се противопоставя на лесните митове за забавата и щастието, и в тяхната непукистка калпазанщина проблясва съпротивата на света, съпротивата като максимален опит на материалната интензивност и присъствието на света, но без регресия в нови експресивистки митове.

Това не е политическо изкуство, нито пък super cool sexy art project. Но пък ние се забавляваме добре и вярваме, че си заслужава забавата.

Текстове за проекта в брой 1-7.07.2009 на

Литературен вестник, стр. 6

The post ЕДИН ЗИМЕН ДЕН first appeared on Ани Васева.

МАЛКИ МОМИЧЕНЦА. ЧАСТ II ВОЙНАТА НА МАЛКИТЕ МОМИЧЕНЦА

Концепция: Ани Васева
Фотография: Иван Дончев
Теория: Боян Манчев

Участват: Елена Димитрова, Ива Свещарова, Ани Васева, Маргарита Петрова, Милена Станоевич, Стела Кръстева, Ирина Голева и Владия Михайлова

юни 2010, галерия „Васка Емануилова”, София

„Войната на малките момиченца” е инсталация, състояща се от цветни фотографии на малки момиченца, които се бият; кукла в реален размер на „малко момиченце”, легнало в амбивалентна поза с плюшено мече; монитор с поредица от снимки на биещи се малки момиченца.

Ако днешните социо-икономически модели произвеждат „малкото момиченце” като фигура на крайно обективиране – идеалният, несъпротивляващ се, “мек” обект на желанието, който в същото време е идеалният възпитан и несъпротивляващ се консуматор – нова версия на пасивната платонова материя, формирана от идеалните пазарни форми-продукти, то, в отговор, този проект цели радикалното ре-субективизиране на фигурата на малкото момиченце: малкото момиченце като алтернативен модел на субективация. Малките момиченца са форма на живот, свързана с капризно желание за игра и неограничено инфантилно удоволствие. Но желанието за безгранично удоволствие носи стихийна разрушителна сила, в него гнезди силата на анархия и на бунта. Следователно, както всяка съпротивителна сила, малките момиченца днес са заплашени от включване в икономическите системи, експлоатиращи всяка съпротивителна енергия, апроприират присъщите й образи и ги превръщат в пазарна примамка, в „лице” на продукт.

Разрушителната, демонична (и следователно еротична) сила на „малките момиченца” може лесно да бъде инструментализирана, превърната в медиен спектакъл, чиято крайна цел е производството и продажбата на образи-стоки. Перверзният медийно-икономически спектакъл, който произвежда, от Япония до Америка, розово-сантименталния образ на момиченцето-Барби, успешно експлоатира регресивното педофилско либидо на колективното несъзнавано.

„Войната на малките момиченца” извършва критика именно на медийната спектакуларност, която редуцира формата на живот до лайфстайл. Фотографските изображения на биещи се малки момиченца са композирани предварително, като имитират „непринуденост”, имитират непосредствено отразяване на случайна ситуация и играят с погледа на модела, който често пъти „случайно” е насочен към обектива. В изображенията се нагнетява напрежение между спонтанната, хаотична, агресивна енергия на малките момиченца, и зрелищното му, режисирано медийно представяне.

Малките момиченца във „Войната на малките момиченца” са неконтролирана сила, която може да премине в агресия вътре в групата, превръщайки образа на биещите се малки момиченца в двойна пародия. От една страна това е пародията на „меките” момичешки образи на идеални „розови” консуматорки, разкриваща, че светът (им) може да е свободен и див, тоест и пълен с насилие, а от друга страна – пародията на еротичната „манга” или „готическа” трансформация на малкото момиченце като демонична (тоест в крайна сметка сексуална) сила: алтернативният спектакъл, експлоатиращ регресивното колективно либидо и колонизиращ субективирането и въображението на малките момиченца.

„Войната на малките момиченца” се базира на амбивалентността, на полу-мрака. Образите са винаги на ръба; остава неясно дали момиченцата изпитват болка или наслада, дали наистина упражняват насилие или се забавляват, дали търсят помощ от страничен наблюдател или гледат в обектива на фотоапарат; остава съмнение какво точно прави малкото момиченце, обгърнало с крака плюшеното мече. „Войната на малките момиченца” не се занимава с утвърждаване на някаква свободна еманципирана форма на живот, а показва, че всяка „еманципаторска“, „алтернативна“ идеология неизбежно влиза в определени механизми на репрезентация, които водят към медийна спектакуларност. В някакъв смисъл медийната спектакуларност представлява редуктивно присвояване на тези политически еманципаторни пропагандни образи. Така представените образи на биещите се малки момиченца показват как „волната” форма на живот е всъщност „изваяна” в „култови” образи; те се опитват да изследват механизмите, чрез които формата на живот се само-митологизира и в крайна сметка попада в капана на медийната спектакуларност и мит. Операцията по композирането на „автентичния” образ на формата на живот произвежда лайфстайл, който на свой ред произвежда нова „автентика” и съответните й образи. Но за нас най-важна остава точката, в която спектакуларната хватка щраква капана си върху самата себе си, и критиката се преобръща в утвърждаване: точката, в която стихийната енергия на малките момиченца се изтръгва или не може да бъде вписана в контрола на медийно-икономическия спектакъл, и се превръща в чиста забава.

Боян Манчев

Текстове за проекта в брой 1-7.07.2009 на Литературен вестник, стр. 6

The post ВОЙНАТА НА МАЛКИТЕ МОМИЧЕНЦА first appeared on Ани Васева.