27 и 28 октомври 2021, галерия „Структура“

„Маелстрьом. Въведение в спиралната паника“ е първо събитие от поредицата на Метеор под общото заглавие „Театър на стихиите“. Инсталацията е осъществена от Метеор с подкрепата на Национален фонд „Култу-ра” и е част от съвместния проект на Метеор, Гьоте-институт България и Френски институт в България Tempus Fugit, в рамките на Френско-германски културен фонд.

“Маелстрьом” е аудиовизуална инсталация, която изправя зрителя пред хипнотичния двойник на познатото, там, където спиралата и водовъртежът разтварят възможността за един друг живот, за една друга опасност.

*

През 1917 г. година шотландският биолог Д’Арси Уентуърт Томпсън публикува прочутата си книга „Върху растежа и формата“ (On Growth and Form), в която предизвиква Дарвиновата теория, изказвайки предположението, че природният морфогенезис – формирането на биологични структури – следва физически закономерности. Един от забележителните примери на Д’Арси Томпсън е раковината на главоногото Nautilus pompilius, чиято логаритмична спирала (spira mirabilis, “чудна спирала”, по думите на Якоб Бернули) следва числовата редица на Фибоначи, доближавайки се до „златното сечение“, обсесия на учени и творци от хилядолетия насам. На свой ред спиралата, изследвана от Д’Арси Томпсън, има обсесивно въздействие върху изкуството от последния век – от Льо Корбюзие до Джаксън Полък, и от Мис ван дер Рое до Ричард Ха-милтън. Но самата спирала на Д’Арси Томпсън сякаш следва спиралните обсе-сии на неговите съвременници Ван Гог и Мунк.

Витализъм ли са обсесиите на Д’Арси Томпсън? Витализъм, който проти-вопоставя физическите закони, тоест логосът на природата, мярата на природа-та, на биологичната еволюция – на Дарвиновата теория на мутациите? Възви-шен разум на природата, чиято формообразуваща потенция поражда съвършени форми – или напротив, бушуващо несъзнавано на материята, мрачен деструкти-вен океан, в чиято хаотична маса внезапно се изсича възвишената бездна на спиралата?

*

Преди точно седемдесет години, през 1951 г. Ричард Хамилтън, един от пионерите на това, което по-късно ще бъде наречено концептуално изкуство, представя в ICA в Лондон изложба, модел на новата форма на художествената инсталация, вдъхновена от Д’Арси Томпсън, чието заглавие повтаря почти до-словно заглавието на книгата му: Growth and Form. Специалистът по масовото несъзнавано и колективните психози Алфред Хичкок не закъснява да оцени по-тенциала на спиралната паника. Седем години след изложбата на Хамилтън, през 1958 г., Хичкок снима „Световъртеж“ (Vertigo), заплетен и объркан филм, опитващ се да създаде усещане за психологически въртоп, чийто най-запомнящ се образ остава странната за стилистиката му анимирана розова поп-спирала, де-ло на графичния дизайнер на филма Сол Бас. Така както Хамилтън се вдъхно-вява от теориите на учения-визионер, но и от неговите илюстрации, фасцинира-ли не един художник, Хичкок ползва паранаучните обсесии, но на свой ред зае-майки поетиката на визуалните експерименти на съвременното изкуство.
Разумната природа на Хамилтън срещу налудната култура на Хичкок – двойното й дъно, или по-скоро бездънното й спирално ускорение под Un-heimlich / uncanny лустрото на повърхността й. Архитектурният вертикал, който внезапно повлича към подземията във “Вертиго”. Или напротив, златното сече-ние на стълбището на Института по космонавтика на БАН в София, което в ин-сталацията на Метеор се ускорява по верикала като совалка // space shuttle. Sic itur ad astra. Оттук се тръгва към звездите.

*

И така, спиралната паника се възцарява за десетилетия в популярната кул-тура – чак до манга-персонажите със спирални зеници, знак за замайване, не-свяст, ако не и загуба на идентичността. Привличането на бездната, изкушение-то от загубата на идентичността, пропадането в бездънната пропаст на Хипнос, има магнетична, поразяваща, често пъти неотразима сила.
Но дали това не е самият импулс на творчеството, което може да ни из-дигне спирално към звездите или потопи във водовъртежа? Не е ли това двой-ната спирала, в която, търсейки център, непрекъснато пропадаме или се завъртаме, дори против волята си, вихрено нагоре? Водната пързалка на опита ни в краткия, неимоверно краткия интервал между бездните на минерала и на дима? Упражнение по спускане в Маелстрьом – което неизбежно предстои?

*

Позицията на наблюдателя е незащитен остров между две бездни. Пози-цията на наблюдателя е позицията на живота като феномен на материята: жи-вотът е състояние на почти невъзможна стабилност между два полюса – този на безжизнената материя, на минерала, и този на флуидното ускорение и раз-пръсване – на дима. Фигурата на тази почти невъзможна стабилност е спирала-та.

Сякаш никога не сме излизали от състоянието на спирална паника. Спи-ралата е парадоксалният символ на метастабилността – тя представляяа фигура както на устойчивото движение, на разчупването на тавтологията на кръга по оста на вертикала – на развитието и промяната, така и на децентрацията, на за-губата на център и основа, на главозамайването, световъртежа, пропадането в пропаст без дъно.

Ужасяващият и фасциниращ образ на гигантския водовъртеж Маелстрьом, описан в прочутия разказ на Едгар Алън По „Спускане в Маелстрьом“ (1841), наименува спиралата на вихъра в нейната максимална ин-тензивност. Гигантският спирален водовъртеж, въртопът, в който океанът про-пада в бездната, е едновременно децентрация на всяка структура и явяване на невъобразимата чудовищната структура на Хаоса. В спиралното ускорение на вихъра центростремителното движение става неотличимо от центробежното, издигането от пропадането, структурата – от хаоса.

Хаосът е структура, чиято сложност е невъобразима.
Хаосът е измерение, в което универсалните закономерности нямат власт, но което има власт над всяка закономерност.
Хаосът е неизчислима скорост.

Маелстрьом: Хаос – Структура.

*

Двойната спирала на съществуването – спиралата на ДНК и спиралата на галактиките.
Спиралата – движението, което завинаги остава ексцентрично, стремейки се към или отмествайки центъра, никога не попадайки в центъра, но произ-веждайки идеална симетрия, както в случая на златното сечение, на Фибоначие-вата спирала, на раковината Наутилус, на турбуленциите.
Движещата се спирала – синтез на движение и статика, на различие и по-вторение, на малкото отместване, което никога не съвпада с центъра си: именно това е бездната, това е завихрянето, това е въртопът. Динамика на флуидите, отсъствие на универсални закони, бездна на Пан-случайността. Окото на бурята, окото на бездната, апейрон.
Но това може да е и конусовидната обърната спирала, която ни изстрелва към звездите. Това е галактическата спирала. Спиралата, speira, е dine на apeiron. Маелстрьом на елементите, хаос / структура
Как се появява спиралата? Как завихрянето на флуидите оформя идеална структура от непредвидимото? Как непредвидимото става необходимост? Как природата надгражда сама себе си чрез този спираловиден ексцес? Как природа-та е техника и техниката е природа?

*

Средищен образ от митологията до архаичните религии, от геометрията до динамиката на флуидите и теорията на хаоса, от парапсихологията до генети-ката и от поп-културата до концептуалното изкуство, спиралата-вихър е една от споделените обсесии на членовете на Метеор. С инсталацията „Маелстрьом“ Метеор започва да изследва в артистична и философска перспектива семантич-ния и визуален потенциал на вихъра – водовъртежа, въртопа, vortex, swirl, tour-billon – респективно на символизиращата го фигура на спиралата.

Инсталацията „Маелстрьом. Въведение в спиралната паника“ се опитва да свърже новаторските търсения в полето на съвременната наука, философия и изкуство, хвърлящи нова светлина върху връзката между човешката дейност и природните сили. Тя изследва както визионерския потенциал на науката и фи-лософията, така и експерименталните визии на изкуството, които – в изключи-телни мигове – успяват да хвърлят мълниеносна светлина в мрака на непознато-то, изсичайки непознат, фантастичен, често пъти чудовищен релеф. Инсталаци-ята пренебрегва клишираните алегории, експлоатиращи спиралата-вихър, за сметка на фигуралния потенциал, който избива на завихрящата се повърхност въпреки тях. Във фокуса й е точката на пречупване, на обръщане на движението на спиралата – обръщането на порядъка на значенията, които се завихрят с нея.
Нарушава ли огледалното отражение физическите закони? Съществува ли спирална симетрия, или спиралите са хирално чисти образувания, които опреде-лят посоката на въртене на света и на завихрянето на формите, които го изграж-дат? Чудовищна, непонятна архитектура, която ни поглъща в бушуващата пяна, която ни изстрелва към спиралата на галактиките.

Въртопът не допуска дистанция: Маелстрьом иска тялото на наблюдателя.

Боян Манчев

The post МАЕЛСТРЬОМ first appeared on Ани Васева.

Инсталация, замислена и осъществена от Ани Васева и Георги Шаров
със съдействието на Боян Манчев и Леонид Йовчев
куратор: Стефка Цанева
фотографии от инсталацията: Марица Колчева

Нощ на музеите и галериите, Пловдив, 2015

Инсталацията „Още тук. На архипелага на метеорите” изважда от обичайния им контекст и функция елементи от театралните представления на Ани Васева и „Метеор”, което едновременно ги остранностява и автономизира. Наборът от театрални елементи (костюми, сценографски реквизит, аудиозаписи на фрагменти от представленията) са рекомпозирани като хипнотичен пейзаж, където публиката ще се окаже вписана в алхимическата динамика на театралното действие и пространство.

Така „Метеор“ подлага театралната си практика на сътресение, за да я трансформира в многоизмерен и многогласен пейзаж. Промяната на агрегатното състояние се осъществява без загуба на енергия. Ексцесивните ритми, демоничното упорство в търсенето на невъобразими техники на мисълта, езика и телата, обуславящи работата на „Метеор“, са „още тук“, в населеното с фантастични форми пространство на архипелага на метеорите.

В инсталацията са включени декор, реквизит, костюми и аудио записи от спектаклите „Пиеса за умиране” (2010, художник Аглика Терзиева), „Синята стая” (2011, художник Станимир Генов), „Франкенщайн” (2011, художник Аглика Терзиева), „Всичкоядецът” (2012, художник Георги Шаров), „Фаетон: Изверги” (2013, художник Ани Васева), „Червената планета” (2015, художник Георги Шаров).

The post ОЩЕ ТУК. НА АРХИПЕЛАГА НА МЕТЕОРИТЕ first appeared on Ани Васева.

Инсталация на Ани Васева
фотография: Георги Шаров

ноември 2012, София

Инсталация на Ани Васева, част от изложбата „Любов” с куратор Мария Василева, в галерия „Райко Алексиев”, 12 ноември – 8 декември 2012.

Изложбата „Любов” се осъществява в рамките на проекта „Идея за дом” – юбилейна поредица от изложби на СБХ (концепция – Мария Василева).

The post ВЪТРЕ ВЪН first appeared on Ани Васева.

Ани Васева и Боян Манчев

Инсталация – обекти и реален и виртуален архив от представлението „С“ (фотографии Георги Димитров), част от изложбата „Реакции“ в галерия „Васка Емануилова“, София, куратор Владия Михайлова.

май 2012, София

The post СВЕТЪТ НА С first appeared on Ани Васева.

инсталация и комикс
идея и изпълнение: Ани Васева, Ивана Ненчева и Наталия Тодорова
фотографии: Иван Дончев
комикс: Ясен Згуровски
текст на комикса: Ани Васева

Инсталацията е представен в Tanzquartier Wien, като част от SCORES No3: uneasy going и в рамките на SofiaUnderground, СБХ, 2011г.

The post POWER FRIDGE POINTS first appeared on Ани Васева.

изложба с колекцията на СГХГ, част от програмата „Другото око”, курирана от Мария Василева
куратори: Ани Васева, Моника Вакарелова и Боряна Росса
фотографии от изложбата: Георги Шаров

СГХГ, април-юни 2013.

Работата върху създаването на третата изложба от поредицата „Другото око” на СГХГ (по идея на Мария Василева, за чиято покана сме изключително благодарни) ни постави в неочакваната и предизвикателна ситуация на мислене/гледане/излагане в група. Последователно се обединявахме в тройно същество, разнооко и разнолико, пренареждахме се в по-малки единства (и множества). Тройно чудовище с разкриващ поглед, с шест очи или три тела в една пълна с образи пещера. В древногръцката митология има име за подобни същества – трите сестри Горгони и техните три сестри Граи. „Кои са трите Горгони? Те са същества, чието естество съдържа напълно противоречиви черти, чудовищни твари. Чудовищността е в това да проявяват едновременно черти, които са несъвместими една с друга.” Техните сестри Граите разполагат само с едно око и един зъб, които прехвърлят една на друга. Обратно (огледално) на техния случай ние обединихме множеството на нашите очи в единичното (единствено) събитие – изложбата „Окото на Медуза”, спирайки се на най-страшната от трите горгони, пазачът, който дебне зад всяка привидно застинала форма. Погледите ни се кръстосаха в депото на галерията, откривайки привлекателни, но чудовищни образи – такива, които блуждаят по ръба на познатия свят; женският поглед разкрива вече съществуващите образи, които пропускаме или не искаме да видим. „А Горгоните обитават отвъд Океана, извън пределите на света при портите на Нощта…”
Освен явното намигване към пола и броя на трите кураторки, насочващо към потенциалните феминистки употреби на образа на горгоните (изразяващи женския гняв, вкаменяващи видяното от тях, за да бъде то критикувано, преразгледано и предоговорено), предложеното заглавие намигва и към самата идея за „друго око”, доколкото тези митически същества дават израз на антропологическата връзка между окото и образа, на заплахата и риска за субекта, свързан с тях, предлагат плашещи фантастични визии за чудовищната автономност на окото. Ето го едно от неизброимите начала на образа: посоката, в която никой не бива да се обръща; онова, което никой не бива да вижда. Нямаше как сами да не се окажем фасцинирани от тази пораждаща сила на митичното чудовище – женско чудовище, нечовешки орган, творец на образи. Да, Горгоната е във фонда, защото тя е в основата на всички онези картини, които чакат застинали там.

В подразделението на изложбата „Апокалипсис сега” Ани Васева и Моника Вакарелова проследяват онази линия в колекцията на галерията, която целенасочено или случайно разкрива двойното дъно на образите на реалното. Творби, които използват банално въобразената „реалност” като изходен материал за формирането на един смътен, двойствен, понякога преобърнат и в крайна сметка чудовищен свят – застинал под вкаменяващия поглед на Медуза, набъбнал от надвиснало напрежение. Плашещият поглед на Горгоната прави видимо тревожното трептене на привидно спокойната повърхност на образите.
Боряна Росса общува със света не като представя това, което е „отвъд“ него, а като търси противоречието вътре в него, показвайки „отвъдното“ вътре в сърцето му. Този самодоволен свят също като Персей се опитва да използва огледален щит, за да отклони страшния поглед на Медуза. Този поглед не е елиминиран, главата е мощна, въпреки че е отделена от тялото. Точно затова тези, които не искат да гледат огледален симулакър, които искат да се отдръпнат от екрана на телевизора, от медийното отражение, което ни предпазва от много проблеми чрез щита на общоприетото, точно те изтръгват главата на Медуза от ръцете на Персей, слагат я на своите рамене и започват да вкаменяват. Само поставяйки се на мястото на горгоните, зрителите ще могат да разберат защо съществуват гневни вкаменяващи погледи и може би ще пожелаят да се присъединят към тях за да изразят собствения си гняв.
Искаме да изкажем специална, искрена благодарност към екипа на СГХГ за възможността да работим с колекцията и за осигурените свобода и внимателна помощ.

Ани Васева, Боряна Росса, Моника Вакарелова

The post ГОРГОНИ В ДЕПОТО ИЛИ АПОКАЛИПСИС СЕГА first appeared on Ани Васева.