Работата върху създаването на третата изложба от поредицата „Другото око” на СГХГ (по идея на Мария Василева, за чиято покана сме изключително благодарни) ни постави в неочакваната и предизвикателна ситуация на мислене/гледане/излагане в група. Последователно се обединявахме в тройно същество, разнооко и разнолико, пренареждахме се в по-малки единства (и множества). Тройно чудовище с разкриващ поглед, с шест очи или три тела в една пълна с образи пещера. В древногръцката митология има име за подобни същества – трите сестри Горгони и техните три сестри Граи. „Кои са трите Горгони? Те са същества, чието естество съдържа напълно противоречиви черти, чудовищни твари. Чудовищността е в това да проявяват едновременно черти, които са несъвместими една с друга.” Техните сестри Граите разполагат само с едно око и един зъб, които прехвърлят една на друга. Обратно (огледално) на техния случай ние обединихме множеството на нашите очи в единичното (единствено) събитие – изложбата „Окото на Медуза”, спирайки се на най-страшната от трите горгони, пазачът, който дебне зад всяка привидно застинала форма. Погледите ни се кръстосаха в депото на галерията, откривайки привлекателни, но чудовищни образи – такива, които блуждаят по ръба на познатия свят; женският поглед разкрива вече съществуващите образи, които пропускаме или не искаме да видим. „А Горгоните обитават отвъд Океана, извън пределите на света при портите на Нощта...”
Освен явното намигване към пола и броя на трите кураторки, насочващо към потенциалните феминистки употреби на образа на горгоните (изразяващи женския гняв, вкаменяващи видяното от тях, за да бъде то критикувано, преразгледано и предоговорено), предложеното заглавие намигва и към самата идея за „друго око”, доколкото тези митически същества дават израз на антропологическата връзка между окото и образа, на заплахата и риска за субекта, свързан с тях, предлагат плашещи фантастични визии за чудовищната автономност на окото. Ето го едно от неизброимите начала на образа: посоката, в която никой не бива да се обръща; онова, което никой не бива да вижда. Нямаше как сами да не се окажем фасцинирани от тази пораждаща сила на митичното чудовище – женско чудовище, нечовешки орган, творец на образи. Да, Горгоната е във фонда, защото тя е в основата на всички онези картини, които чакат застинали там.

В подразделението на изложбата „Апокалипсис сега” Ани Васева и Моника Вакарелова проследяват онази линия в колекцията на галерията, която целенасочено или случайно разкрива двойното дъно на образите на реалното. Творби, които използват банално въобразената „реалност” като изходен материал за формирането на един смътен, двойствен, понякога преобърнат и в крайна сметка чудовищен свят – застинал под вкаменяващия поглед на Медуза, набъбнал от надвиснало напрежение. Плашещият поглед на Горгоната прави видимо тревожното трептене на привидно спокойната повърхност на образите.
Боряна Росса общува със света не като представя това, което е „отвъд“ него, а като търси противоречието вътре в него, показвайки „отвъдното“ вътре в сърцето му. Този самодоволен свят също като Персей се опитва да използва огледален щит, за да отклони страшния поглед на Медуза. Този поглед не е елиминиран, главата е мощна, въпреки че е отделена от тялото. Точно затова тези, които не искат да гледат огледален симулакър, които искат да се отдръпнат от екрана на телевизора, от медийното отражение, което ни предпазва от много проблеми чрез щита на общоприетото, точно те изтръгват главата на Медуза от ръцете на Персей, слагат я на своите рамене и започват да вкаменяват. Само поставяйки се на мястото на горгоните, зрителите ще могат да разберат защо съществуват гневни вкаменяващи погледи и може би ще пожелаят да се присъединят към тях за да изразят собствения си гняв.
Искаме да изкажем специална, искрена благодарност към екипа на СГХГ за възможността да работим с колекцията и за осигурените свобода и внимателна помощ.

Ани Васева, Боряна Росса, Моника Вакарелова