Премиера - театър „Възраждане”, София, октомври 2011.

„Синята стая” (1998) от английския драматург Дейвид Хеър е интерпретация на пиесата „Хоровод” (1900) от Артур Шницлер. Както и оригиналният текст, така и версията на Хеър, представляват поредица от кратки сексуални срещи между различни двойки. Докато обаче пиесата на Шницлер предизвиква бум от скандали, свързани с полиция, забрани и обществено възмущение, „Синята стая” безболезнено се превръща в хит на Бродуей. Пренасяйки сюжета във време, в което сексът не е табу, а едно от най-експлоатираните средства за реклама, продажба, маркетинг и т.н., Хеър превръща взривоопасният, разобличителен сюжет в разказ за разминаването, неосъществяването и лицемерието в интимните взаимоотношения.

Почти сто години делят написването на „Хоровод” и „Синята стая”. Осъвременената версия на Хеър не само отразява настъпилите междувременно структурни и езикови промени, но и като цяло смекчава остротата на социалната критика на Шницлер. Позволявайки си свободата да прозре едно принципно намерение на Хеър, стоящо зад неговия иначе скрупольозно следващ оригиналната пиеса текст, екипът на представлението прави свръхинтерпретация на „Синята стая”.

Постановката в театър „Възраждане” потапя разказа в една хлъзгава и неясна територия, по-близка до сънищата, които Шницлер педантично е описвал в дневниците си, отколкото до „реалистичната” съвременна среда. Според Хеър „Същественият обект на интерес за Шницлер е разривът между това, което си представяме, това, което помним и това, което в действителност ни се е случило”. Приемайки това предложение, екипът на постановката се впуска в пътешествие към света на естетизираната еротика. Пътешествие, което се движи по ръба между смешното и трагичното.