ПЪТУВАНЕ КЪМ АДА
фотография: Орлин Огнянов, Теодора Бамбикова, Фото-Корпус
Премиера - октомври 2017, ДНК, София
„Пътуване към ада” е поетическа фантазия.
„Пътуване към ада” е театрална оратория.
„Пътуване към ада” е спектакъл за еуфорията от освобождаването на формите и желанията. За пространство без време. За радостното разбесняване на фантазията, каквото е у Бош, Брьогел, Данте и Блейк. Адът не е мястото на осъществяването или неосъществяването на желанията, а на откритието, че желанието започва и завършва в себе си. Където няма време, няма и развитие. Нещата са огледални образи на самите себе си. Адът е експериментална хипотеза за форма на живот. Той разкрива ада не като неизбежност, а като не-обходимост.
Пътуването към ада е пътуване към себе си. Адът не предстои. Адът вече се е случил. Адът е тук и сега. „Където няма желание, там няма ад. Където няма ад, там няма желание.”
* * *
Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община за 2017 г. и от Министерство на културата, осъществен със съдействието на ДНК / НДК.
* * *
„Страховити същества окриват театралната оратория Пътуване към ада, които напевно ни въвличат в пространството на страх и ужас, където ще проследим трансформациите на материя и желание.“
Димитър Божков, Нови драматургии
„Физически (или метафизичен), често на ръба на абсурдизма, пародията и дори гротеската, театърът и изкуството на любимата ни група Метеор флиртува – всъщност извършва един задъхан акт – с неконвенционалното.“
Марина Деливлаева, Jasmin Magazine
„Въобще ефектът, който „Пътуване към Ада“ предизвиква, е силно мистериозен, загадъчен и трудно подлежи на рационален коментар. Подобно на актьорската игра, така и зрителското възприятие се мултиплицира в деформацията си, все по-провокативен и смел става въпросът за смисъла, значението, посланието, което идва от сцената. Последните все по-безцеремонно подлежат на изграждане и деконструкция в един многопластов, противоречив разказ за човеко-чудовищната природа.“
Елена Ангелова, въпреки.com