ФРАНКЕНЩАЙН
текст: Ани Васева, Боян Манчев, по мотиви от Мери Шели
режисьор: Ани Васева
драматург: Боян Манчев
критик: Моника Вакарелова
художник: Аглика Терзиева
автор на костюмите: Майтия Цибулка
графично оформление: Георги Шаров
фотография: Георги Димитров
режисьор: Ани Васева
драматург: Боян Манчев
критик: Моника Вакарелова
художник: Аглика Терзиева
автор на костюмите: Майтия Цибулка
графично оформление: Георги Шаров
фотография: Георги Димитров
с участието на: Леонид Йовчев, Петър Генков, Галя Костадинова
Премиера - февруари 2012, Сфумато, София
„Франкенщайн” е спектакъл замръзнал в пресечната точката на началото, когато още нищо не се е случило и края, когато всичко вече е било. Франкенщайн е поглед от високо, поглед назад. Франкенщайн е първото и последното ни голямо действие. Нашата техника за живот и за смърт, нашето изтриване на тлеенето помежду. Ние сме Франкенщайн и не отстъпваме нито крачка от думата и камъка си. Ние сме Франкенщайн.
„Франкенщайн” е спектакъл замръзнал в пресечната точката на началото, когато още нищо не се е случило и края, когато всичко вече е било. Франкенщайн е поглед от високо, поглед назад. Франкенщайн е първото и последното ни голямо действие. Нашата техника за живот и за смърт, нашето изтриване на тлеенето помежду. Ние сме Франкенщайн и не отстъпваме нито крачка от думата и камъка си. Ние сме Франкенщайн.
---
„Авторите на текста и запалените им актьори тихо и настойчиво търсят сериозната театрална провокация - чрез преосмисляне на сценичния опит с тялото и режимите на не(презентация), чрез високата интензивност на присъствието на актьорите в текста, която се превръща в афект. В интензивното сноване между афекта и контриращата го театрална ирония в актьорското изпълнение се постига и ефектът на удивление в публиката. (…) Става дума не просто за усилие да се прави откровено некомерсиален театър, а за сериозен опит да се концептуализира в самия процес на правенето му откровено философстващ върху съвременното човешко театър.”
Виолета Дечева, в-к. „Култура”
“… движението е към преодоляване на човешкото, а не към търсене на основанията му. Преодоляване, възможно само чрез довеждането до крайност на онова, което е изтръгнало човека от животинското, но и го е свлекло от божественото – възможно е чрез виртуозността, чрез съвършенството на техниката.”
Моника Вакарелова, “Литературен вестник”
„През цялото време персонажите желаят да напуснат телата си – „мъртвото тяло е по-живо от живото тяло”. Това изстисква и натоварва по познатия от спектаклите на Ани Васева начин – затова и вече трудно можем да си представим различни изпълнители от самоотвержените Леонид Йoвчев, Петър Генков и Екатерина Стоянова, триото от „Пиеса за умиране”.
Демиан Рокосовски, Stand.bg
„На актьорско геройство - без никакво преувеличение - присъстват зрителите на "Франкенщайн" в камерното пространство на "Сфумато".”
Сабина Василева, в-к. „Сега”
Виолета Дечева, в-к. „Култура”
“… движението е към преодоляване на човешкото, а не към търсене на основанията му. Преодоляване, възможно само чрез довеждането до крайност на онова, което е изтръгнало човека от животинското, но и го е свлекло от божественото – възможно е чрез виртуозността, чрез съвършенството на техниката.”
Моника Вакарелова, “Литературен вестник”
„През цялото време персонажите желаят да напуснат телата си – „мъртвото тяло е по-живо от живото тяло”. Това изстисква и натоварва по познатия от спектаклите на Ани Васева начин – затова и вече трудно можем да си представим различни изпълнители от самоотвержените Леонид Йoвчев, Петър Генков и Екатерина Стоянова, триото от „Пиеса за умиране”.
Демиан Рокосовски, Stand.bg
„На актьорско геройство - без никакво преувеличение - присъстват зрителите на "Франкенщайн" в камерното пространство на "Сфумато".”
Сабина Василева, в-к. „Сега”
* * *
Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Министерство на културата, със съдействието на ТР „Сфумато“ и фондация „Етюд”.
Трейлър
Запис на представлението